Интересен факт е, че порцелановите изделия се свиват с до 20% по време на изпичане и майсторите трябва да предвидят този факт във връзка с фините детайли.
Тук можете да намерите част 1 – Порцеланът произлиза от Китай
Експанзията на порцелана в Европа
За огромно щастие на Йохан Фридрих Бьотгер материалът каолин е широко разпространен не само в Китай, но и в Германия – в кралство Саксония – и още по-конкретно, в покрайнините на град Майсен. Бьотгер незабавно се премества да живее в района и през 1709г. успява да произведе първия европейски качествен, твърд порцелан, който по нищо не отстъпва на китайските творения.
Тогавашният курфюрст** на Саксония – Август II Силни (който е Крал на Полша и велик княз на Литва) вижда огромният потенциал на това откритие и така през 1710г. е създаден завода „Meißner Porzellanmanufaktur” /Порцеланова мануфактура Майсен/ , който съществува и функционира и до днес.
**Курфюрстите (на немски: Kurfürst) са членове на избирателната колегия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира германски император.
В началото на съществуването на завода всеки работник познава само малка част от производствения процес, за да се предотврати разпространение на знанието. Тези мерки обаче не успяват да запазят „тайната” и отнема само 8 години преди заводи за порцелан да се появят извън Саксония – първо във Виена, а по-късно и на други места в Европа. Следва индустриалната революция и така изящно изкуство на хилядолетия, пазено в тайна от китайските майстори, след 500 години опити и провали, стига до Европа и в рамките на няколко десетилетия става масово произвеждан продукт.
Това не означава, че всичко произведено след 1710г. губи стойността си, напротив. Има множество, европейски, изящно изработени сервизи, миниатюри и статуетки от различни епохи и в различен стил, които отразяват европейските нрави, стил и възприятия.
Около 1800г. в Англия, Джосая Споуд II добавя пепел от животински кости към формулата на твърдата порцеланова смес и така създава „костния порцелан” – най-здравата разновидност на порцеланово изделие, което позволява да се създават много по-тънкостенни съдове. Нововъведението става любим вид порцелан в Обединеното Кралство, а в последствие и в Съединените Щати.
В горната галерия сме представили произведения на малка част от най-известните европейски марки порцелан:
- Meissen (Германия) – Основана през 1710 г., тя е първият европейски производител на твърд порцелан, известен с логото „кръстосани мечове“ и изящните, традиционни дизайни.
- Royal Copenhagen (Дания) – Известен с ръчно рисувания синьо-бял порцелан, особено с шарката „Син канелюрен“, чиято история датира от 1775 г.
- Sèvres (Франция) – Кралска фабрика, основана през 1740 г., наложила се през вековете, със своя луксозен и артистичен порцелан.
- Herend (Унгария) – Основана през 1826 г., известна с висококачествен, ръчно рисуван порцелан, често със сложни флорални и птичи мотиви (напр. модел „Кралица Виктория“).
- Lladró (Испания) – Основана през 1953 г., марката е известна със своите детайлни фигурки – ръчно изработени, често в пастелни цветове.
Въпреки главоломното развитие на порцелановата индустрия в Европа, по време на индустриализацията, един град в Китай остава световната столица на порцелана и до ден днешен – град Дзиндъджън (Jingdezhen), разположен в провинция Дзянси. С документирана история от над 1000 години, в производството на качествен порцелан, днес Дзиндъджън продължава да бъде световен център за порцелан, привличащ артисти и ценители.
Снимки: creazilla.com
