В последните години пазарът на vintage и ретро аудио техника отбелязва истински бум, а една от най-горещите ниши е колекционирането на касетни плейъри Sony Walkman. В този материал ще проследим историята накратко и ще Ви запознаем с най-ценните днес „Уокмен” реликви.



Популярният мит гласи, че Walkman е създаден от инженер, който искал да слуша музика по време на джогинг. Истинската история обаче е далеч по-прагматична, макар и също толкова вдъхновяваща.
Зад проекта стоят съоснователят на Sony – Акио Морита – и главният инженер Нобио Ога, заедно с екипа от разработчици, водени от Козо Шиохара. Истинският предшественик на Walkman всъщност е преносимият рекордер за журналисти Sony Pressman (TCM-100), пуснат през 1978г.


Морита забелязва, че служителите му често носят тежкия TCM – 5000 EV Pressman със слушалки по време на пътувания, за да слушат музикални касети. Той поставя радикална задача пред инженерния отдел: „махнете функцията за запис, оставете само възпроизвеждането и го направeте компактно като джобна книга.”
Рекламният отдел на Sony се притеснява, че касетофон без микрофон за запис няма да се продава. Самият Морита обаче залага репутацията си на карта, заявявайки, че ако продуктът не се слее с пазара в рамките на няколко месеца, ще поеме отговорността.
Рискът е калкулиран, инженерните изисквания са постигнати и на пазара в Япония се появява първият сериен модел носещ името TPS-L2.




Sony TPS-L2 (1979) – Първообразът
Първият сериен модел на Sony в емблематичното синьо-сребристо е абсолютен задължителен експонат за всяка сериозна колекция. Създаването му е истински триумф на миниатюризацията за края на 70-те години.
Устройството разполага с два изхода за слушалки (3.5 мм), за да могат двама души да слушат едновременно — идея на Морита, който вярвал, че музиката е социално изживяване. Бутонът „Hotline“ позволявал на слушателите да заглушат музиката с едно натискане и да говорят помежду си, без да свалят слушалките. Машините са подлежали на пълен ремонт — с метални зъбни колела, гумени ремъци и прецизни потенциометри. (нищо общо с последвалите пластмасови, а по-късно и дигитални преносими плейъри)




Бруталистичният индустриален дизайн на модела TPS-L2 с неговото синьо кожено калъфче и оранжеви акценти е емблематичен образец на японския промишлен дизайн. Добре поддържан и напълно работещ екземпляр (особено ако е с оригиналния си кожен калъф) лесно достига между 500 и 1200 евро, а бройки в перфектно състояние надхвърлят тези суми.






Sony WM-DC2 (1983) – Аналогов звук от висок клас
Мнозина го определят като най-добре звучащия джобен касетофон, правен някога. WM-DC2 разполага с усъвършенствана Dolby B система за шумопотискане и изключително прецизна кварцова система за контрол на скоростта на лентата (Quartz Lock DD), която елиминира кривенето. Неговата акустична прецизност е близка до тази на компактдисковете. Заради рядкостта си и сложния механизъм, запазените или напълно ревизирани бройки се ценят изключително високо, като колекционерски екземпляри в оригинална кутия са стигали дори до 3000 евро в германски сайтове.





Sony WM-DD9 (1989) – Кралят на дисковия механизъм
Пуснат за десетгодишнината на бранда, WM-DD9 е върхът на еволюцията при плейърите с директно задвижване (Direct Drive). За разлика от повечето Walkman-и, които използват гумени ремъци (склонни към разпадане с времето), DD9 използва система с два независими мотора и директно предаване. Черният му лъскав дизайн и уникалният звук го правят мечта за всеки аудиофил. Напълно обслужван екземпляр в колекционерско състояние (с всички оригинални книжки и кутия), намерихме продаден за над 3000 евро.




Sony WM-D6C (1984) – Студио в джоба ви
Създаден първоначално за журналисти и музикални професионалисти, този модел е истински звяр от метал (в буквален смисъл). WM-D6C притежава възможност за ръчна корекция на записа (recording capability), изключително качествен амперметър (VU метър) за нивата на звука и Dolby B/C системи. Шасито му е изградено с прецизността на скъп стационарен дек. Наличните бройки „New in Box“ (чисто нови в оригиналната опаковка) редовно чупят рекорди с около 2000 евро и нагоре.



Какво да гледате, ако се впуснете в това хоби?
Колекционирането на ретро Walkman има своите специфики. Ако търсите екземпляри за витрината или за ежедневно ползване, имайте предвид следното:
Проблемът с ремъците: Повечето модели от 80-те ще изискват смяна на гумените ремъци (belts), тъй като гумата се разпада с десетилетията. Проверявайте дали продавачът предлага „serviced“ (сервизирана/ревизирана) машина. А ако сте намерили находка на някой от родните битаци и наоколо има касетка – на първо време проверете дали ще я задвижи изобщо, като натиснете Play.
Комплектност: Оригиналните слушалки (като Sony MDR-3), калъфите и кутиите могат да удвоят и утроят стойността на дадена находка.

В заключение, ще добавим следното – Акио Морита е имал ясна визия за бъдещето на музикалните плейъри – докато японският пазар първоначално подхожда скептично към продукта му. За да пречупят навиците на потребителите, от Sony прибягват до нестандартен маркетинг: наемат млади хора, които да се разхождат из парковете в Токио със слушалки на главите и да предлагат на минувачите да чуят кристално чистия звук. Искрено благодарим на онези случайни минувачи, които тогава са оценили качествата на Sony TPS-L2 и така направиха тинейджърските години на милиони младежи по-поносими.




