На днешната дата 14-ти март, преди 147 години е роден теоретичният физик Алберт Айщайн (14 март 1879 – 18 април 1955). Известен най- вече с разработването на теорията на относителността, Айнщайн също така е направил важен принос към квантовата теория. Той получава Нобелова награда за физика през 1921 г. за „заслугите си към теоретичната физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“.
От 2020г.насам приетият от UNESCO„Международен ден на математиката” се отбелязва именно на 14 март, известен още като „Ден на числото Пи“ (03.14 – в американския стандарт първо е месеца, после датата). Воден от Международния математически съюз и признат от ЮНЕСКО, празникът насърчава STEM* образованието и подчертава ключовата роля на математиката за постигане на устойчиво развитие.
*STEM /Science, Technology, Engineering, Math/ методът се основава на практическия подход при ученето. Комбинирането на различните предмети води до общо, цялостно разбиране на дадени понятия и теории, както и как те са приложими в реалния живот.
Именно връзката на математиката с реалния живот ни насърчи да Ви представим A.Museum – интерактивен музей на изчислителната техника в България – като имахме удоволствието да поговорим с основателя му – Владимир Атанасов.
Как се зароди идеята за подобно начинание?
Както всички хубави неща, така и основата на тази сбирка беше поставена съвсем случайно…
Професионално се занимавам с внос на машини с ЦПУ. Когато един ден влязох в офиса на колега и видях симпатично българско Робко 1, реакцията беше съвсем спонтанна – „Леле, откога не съм виждал такова!“.
Благородната завист ме хвърли в търсене на такова роботче. За мой късмет в рамките на няколко месеца успях да купя цял комлект заедно с компютър и дискети със софтуера за задвижване. Когато синът ми влезе в стаята с компютъра и робота, ахна: „Това пък какво е? А как работи?“
Сетих се, че децата ни нямат идея, че България е произвеждала роботи, а за да ги задвижи, е използвала компютри, сглобени у нас. Опитах се да намеря повече информация в интернет, но… ударих на камък. Има много сайтове с някаква откъслечна и разбъркана информация за това кой какво кога е правил, но обобщено го няма никъде. Някак естествено дойде идеята и аз да оставя нещо след себе си – да подаря на обществото изложба, където всеки да може да разгледа, прочете и направи взаимовръзките за една огромна промишленост, донесла на България много ползи и знания.
Колко назад във времето ни връщат експонатите в музея?
Периодът, който съм си поставил за цел да пресъздам на сайта, е от началото на 60-те години на миналия век до 1990г. Целта на сайта не е да дава оценка на социализма, който е част от нашата история, добър или лош – искам информацията да се предаде съвсем достоверно, встрани от всякаква емоция, с пълното разбиране за времето, по което са се случвали нещата. Все пак това е разгарът на студената война, всеки откраднат промишлен образец е бил „пирон в ковчега на империализма“. В днешно време България има славата на нация, създаваща добри програмисти. Излишно е да казвам, че ако по време на онзи период училищата не бяха оборудвани с компютри Правец, днес нещата щяха да изглеждат различно.
Защо избрахте името „А.Музей” / „A.Museum” ?
Фамилното ми име е Атанасов. Предложението дойде от Ивайло Иванов – Иву (човекът, който помогна за осъществяването на сайта). Не съм чак толкова суетен, че да афиширам фамилията си, но ми хареса идеята името на сайта да започва с А и да се подрежда на първо място във всеки списък.
Според Вас – състоянието или историята на даден предмет са по-важни, за една колекция?
Когато човек попадне на екземпляр, който липсва в колекцията, изборът е ясен – състоянието е без значение. Следва възстановяване и търсене на по-добър образец. Понякога информацията е първа и експонатът се издирва целево̀.
В други случаи се попада на предмет, който не би трябвало да съществува или да оцелее толкова години. Но при по подробен оглед се оказва, че в ръцете ни е попаднал екземпляр, който не е известен в пресата и книгите. Тогава започва издирване на информацията какво по-точно представлява предметът, кой и защо го е ползвал. Удовлетворението да представиш на хората предмет, произведен в малък тираж, заедно с пълната информация за него е голямо.
Понеже видяхме снимки онлайн – Колко често посещавате училища с мобилна експозиция?
За съжаление екпонатите, предмет на моята колекция са обемисти и доста тежки – достигат то 40-50 кг, имам и такива по 150. Не е възможно да се пренасят непрекъснато, още повече, че някои детайли са направени от чуплива пластмаса.
При представяне се показват само няколко експоната. Няколко пъти имахме отворени врати за ученици, които да дойдат на място. Към днешна дата (март 2026 година) колекцията е преместена в ново, по-голямо помещение, където ще може да бъде разглеждана на по-големи групи (10-12 деца едновременно).
Кой експонат от музея предизвиква най-голям интерес у младежите?
Няма определен експонат – едни се впечатляват от копията на Епъл, други от роботите, трети от големината на „миникомпютъра“ ИЗОТ – колкото 3 съвременни хладилника. Зависи от детето и училището, както винаги и навсякъде има деца, които не искат да си тръгват.
Какво бихте казали на всеки, който все още не е посетил А.MUSEUM?
Надявам се да се наслаждавате на експонатите така, както аз се наслаждавам, когато попадна на поредния спасен от унищожение екземпляр и успея да намеря информация – какъв е, кога, защо и от кого е бил създаден, кой го е ползвал.
Старая се всяка информация, публикувана в сайта, да бъде проверена на поне 2 места или подплатена с документи.
Ще бъда благодарен на всички, които имат достъп до подобна документация или все още са съхранили подобни машини, да ги споделят с мен. Готов съм да заплатя някаква сума, но не купувам на всяка цена. Дарения не отказвам, стига да не е скрап. Моля, снимайте и пращайте снимки на това, което искате да продадете/подарите.
Изображенията в настоящото интервю само загатват за мащаба на музея, затова посетете и разгледайте сайта на A.Museum – Интерактивен музей на изчислителната техника в България.
