В предишния материал разгледахме въпроса защо колекционерската чиния не е просто посуда и защо трябва да я третираме като порцеланова картина – с паспорт и история, запечатани на гърба им.
Днес ще направим следващата крачка, като влезем в най-живия и динамичен свят – този на природата и ви покажа съхранени цели светове, благодарение на тясно специализирани художници.
Разнообразието е огромно – от екзотични птици от далечни острови до най-нежните полски цветя и ако се опитам да изброя всяко значимо име или серия, тази статия би се превърнала в многотомна енциклопедия.
Затова ще се фокусираме върху истинската стойност за колекционера – триадата манифактура – художник – експерт – лимитирана серия и ще спомена само няколко емблематични примера, които илюстрират „златния стандарт“ при колекционерските чинии.
За разлика от масовото производство, където декорът често е анонимен, при колекционерските серии принципът е железен: манифактурата поверява темата на човек, прекарал живота си в изучаване на конкретния биологичен вид – ако чинията изобразява пеперуди, тя често е дело на ентомолог или ботанически илюстратор. Ако е подводна сцена – на маринист, който познава пречупването на светлината под водата.
Така чинията престава да бъде само чиния или само декорация и се превръща в авторско произведение с висока художествена и документална стойност.
Ботаническото изкуство и връзката между естетиката и науката
При престижните издания на колекционерски серии с флорални мотиви художниците се стремят към така наречената ботаническа точност. През XVIII и XIX век, когато изследването на екзотични растения е било в разгара си, манифактури като Meissen и Royal Copenhagen налагат стандарт, при който всяко венчелистче и тичинка се изобразяват с прецизността на енциклопедичен илюстратор.
Интересен факт, който малцина знаят, е, че много от тези серии са създавани в сътрудничество с ботанически градини или на базата на редки хербарии. Когато държите такава чиния трябва да знаете, че тя е като художествен препис на жив организъм, често нарисуван от майстор, прекарал десетилетия в изучаване на конкретен растителен вид. Тук изкуството не имитира природата, а я документира.
Специалистите, които „вдъхват живот“
Ако разгледате серията „Wilde Schönheiten“ („Диви красавици„) на немската манифактура Fürstenberg, ще видите почерка на Ханс Граас – художник, който превръща порцелановото платно в жива екосистема. Той е известен със способността си да поставя растенията в тяхната автентична среда, като често добавя почти невидими детайли – малки насекоми или специфични треви, характерни за местността.
От другата страна е нежността на английския костен порцелан. Серията на Royal Albert – „The Queen Mother’s Favourite Flowers“, нарисувана от Sara Anne Schofield, е пример за ексклузивност. Тези чинии носят духа на британската корона и са създадени с благословията на самата Кралица Майка, улавяйки любимите ѝ цветя с невероятна ефирност – нежни, ароматни и вечни.
Няма как да не спомена и любимата на много от нас – Лена Лиу, която освен с множеството колекционерски чинии, е известна и с уникалните си порцеланови фигури, музикални кутии и много други колекционерски предмети. Почти всички те са отбелязват с препоръка за Heirloom Porcelain / Наследствен порцелан /, така се обозначават стойностни изделия от порцелан, които да бъдат оставени на поколенията.
Това, което я прави уникална, е нейната техника – тя често рисува акварел върху ръчно изтъкана коприна. Този източен метод придава на картините ѝ една ефирност и мекота, които са изключително трудни за пренасяне върху твърдия порцелан. Когато една манифактура реши да пренесе нейна картина върху чиния, тя трябва да използва сложна технология на слоевете, за да запази това „копринено“ усещане.
Лена Лиу е печелила многократно наградата „Художник на годината“ (Artist of the Year) в престижните класации за колекционерски предмети (като Plate World и NALED). Това я поставя в „А-групата“ на авторите, чиито имена гарантират инвестиционната стойност на предмета.
Някои / далеч не всички / от нейните легендарни колекции са :
„Hummingbird Treasury“ (Съкровищницата на колибритата): Това е може би най-известната ѝ работа. Там тя съчетава цветя и птици с рамки от 22-каратово злато, като тази серия е пренесена и върху музикални кутии.
„On Wings of Snow“: Серия, посветена на лебедите, където тя демонстрира майсторство в рисуването на бяло върху бяло (перушина върху порцелан) – едно от най-трудните неща в изкуството.
„Floral Greetings from Lena Liu“: Серия, която се фокусира върху градинските цветя, често придружена от поетични текстове.
Философията на художничката, която често споделя в интервюта: „Опитвам се да предам спокойствието и красотата, които природата ни дава даром.“
Подобен е подходът и при д-р Елейн Алисън (Royal Grafton). Тя е доказателство за думите ми, че зад тези творби стоят и учени – Алисън притежава докторска степен и е член на престижното Общество на ботаническите художници (SBA). Нейната серия „The Beauty of Butterflies“ е като учебник по ентомология в порцелан – всяко оцветяване на крилата на пеперудата е предадено с абсолютна достоверност. В същото време е пример за това как един ентомолог може да пренесе научната истина върху фин порцелан, без да губи нито грам от нейната красота.
Отвъд границите на една серия
Важно е да отбележим, че тези автори оставят огромна следа в изкуството. Урсула Банд, чиито птици и пеперуди за Hutschenreuther са еталон за прецизност, е създала десетки серии, всяка от които е разпродадена в лимитиран тираж и днес се открива трудно. Нейният стил е толкова разпознаваем, че колекционерите често търсят „чиниите на Банд“ независимо от конкретната манифактура.
По същия начин Дик Туини (Wedgwood) и неговите нощни птици. Туини, живеещ в сърцето на английската природа в Корнуол, влага в своите бухали и крайбрежни птици познания, които само прякото наблюдение може да даде.
В другата крайност е динамиката на Delfmary за The Franklin Mint. Неговите делфини не са статични образи, а движение, светлина и океанска енергия. Ако ги разгледате внимателно ще ви направи впечатление различните изявления на светлината, която прорязва океанските вълни – истинско техническо постижение, което само художник-маринист от неговия ранг може да постигне.
Колин Нюман прекарва години в правене на научна и техническа илюстрация и усъвършенстване на таланта си на художник на природата, преди да се опита да изобрази любимата си английска провинция в цялото й великолепие, до най-малкия детайл. И се е справил перфектно!
Дори и най-малката случка не е убягнала от наблюдателното му око: перка на пъстърва нарушава спокойната повърхност на потока, а комар е преследван от гладна чучулига. И както бихме очаквали от художник-натуралист, дори и най-малкото създание е прецизно и анатомично точно.
Не случайно Wedgwood се доверяват на Колин Нюман да нарисува картините за няколко серии от колекционерски чинии, всички, разбира се, посветени на животните и на дивата природа.
Всяко от тези произведения е доказателство, че изкуството може да бъде събрано в една длан пространство, че порцеланът може да диша, да лети и да разказва истории за дивия свят, стига зад него да стои истински експерт.
Защо тези чинии са инвестиция?
Когато купувате чиния от такива серии, Вие инвестирате в труда на специалист, който вече е „затворил“ матрицата. Както виждате от гърбовете на чиниите (техните „паспорти“), тиражите са строго ограничени – често до 150 или дори 95 дни на изпичане. След това матрицата се унищожава и Вашето притежание става част от лимитирана история.
Ако колекционерските чинии са Ви заинтригували или вече ги колекционирате, може да погледнете за идеи на моята страница – „Магията на порцелана“ – където постоянно предлагам нови и различни, или стари и любими серии.
