Повечето колекционери знаят за съществуването на урановото стъкло, което свети в електриковозелен цвят, когато го осветим с ултравиолетова светлина.
Популярно от края на 19-ти до средата на 20-ти век, урановото стъкло получава своята характерна флуоресценция от малки количества уранов диоксид, добавени към стъклената смес.



Тези предмети могат да задействат Гайгеров брояч (измерва излъчваната радиация), но но рискът за хората е изключително нисък – излъчват по-малко радиация, отколкото се съдържа в един банан. Естествено – не се препоръчва в подобни съдове да държим храна и напитки в продължителност, особено когато има видими следи от износване по повърхността на предмета.
Уранът, открит през 1789 г. от немския химик Мартин Хайнрих Клапрот, започнал да се добавя към декоративно стъкло заради флуоресцентния му ефект.
Компанията на Джеймс Пауъл за стъкло Whitefriars в Лондон е една от първите, които предлагат на пазара светещото стъкло. Съвсем скоро и други производители осъзнават потенциала му за продажби и ураново стъкло започва да се прави в Европа, а по-късно и в Съединените щати.




Първоначално се произвеждат всякакви домакински предмети и посуда, но по време на Студената война всички световни запаси на уран се пренасочват към стратегически цели и въоръжаване. Почти цялото съществуващо ураново стъкло е със статут „винтидж” или антика, като към днешна дата се произвеждат ограничени количества малки предмети като мъниста – за научни или декоративни цели.
Има и други видове флуоресцентно стъкло, като например:
- Кадмиево стъкло: Има ярко – огнено оранжево, жълто или червено сияние под UV светлина.
- Селеново стъкло: Известно е, че свети с фини розови тонове.
- Манганово стъкло: Което свети в зелено само когато е осветено с 365nm UV светлина; за разлика от урановото, което свети и при UV светлина с 395nm. (nm – нанометра дължина на вълната)
- стъкло с Боров Нитрид: единствено повърхностния слой свети; не в дълбочината на материала.










Керамика гланцирана с уран
Съществуват и керамични предмети гланцирани с примес уран, защото до края на 70-те години на миналия век много компании са използвали радионуклиди за оцветяване на глазури. Най-често използваните радионуклиди са били уран, торий и калий. Тези химични елементи излъчват алфа, бета и/или гама лъчение.
Подобни флуоресцентни повърхости могат да бъдат намерени върху подови и стенни плочки, грънчарски и други керамични изделия.


В интернет циркулират и снимки на санитарна керамика от миналия век от различни държави, която видимо свети електриково зелено, когато я осветят с UV прожектор.
Досега не сме виждали български порцелан или керамични изделия от миналия век, които да реагират като флуоресцентни, но ако Вие знаете за подобен случай – пишете ни или пратете снимки на имейла на Редакция – news@kolekcioner.bg




