В легендата за Странджа планина се казва че: „това място е на кръстопът, много хора ще преминават, но малцина ще могат да останат и да живеят в Странджа планина.”
* Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително.
news@kolekcioner.bg
Странджанска фолклорна област е една от най-самобитните етнографски области в България, отличаваща се с изключително богата песенна традиция, специфични носии и уникални обичаи. Заема територията на на Странджа планина, реките Тунджа и Велека, както и Сакар планина. Песенната култура на Странджанска фолклорна област, се характеризира с отворено пеене и специфични инструменти, като странджанска гайда.
Освен нестинарството, в тази област са разпространени и традиции като Сирни Заговезни (кукерски и маскарадни игри), Филек (пролетни младежки фолклорни игри) и Еньовата булка (момински обичай, изпълняван на Еньовден в Западна и Средна Странджа). В село Българи все още може да се види т.нар. „Нямо хоро”, при което се изпълняват хумористични движения и се играе без музика.
ЮНЕСКО почита Танцуването по жарава
Нестинарството е включено в Представителната листа на ЮНЕСКО за Нематериално културно наследство на човечеството, през 2009г. Нестинарството се счита за ритуал на траките от днешна Източна Тракия, при който изпаднали в транс посветени танцуват боси върху жарава, без да изпитват болка и да получават изгаряния.
Този древен обичай е оцелял през вековете основно в селата в района на Странджа планина: Българи, Кости, Бродилово и Ново Паничарево.
По тези места, нестинари танцуват върху горещи въглени в нощта на 3 срещу 4 юни, носейки иконите на Св. Константин и Елена.
Странджанска Носия
Странджанската народна носия има сходства с други региони на страната, като основна нейна характеристика е чернодрешният стил и богатото украсяване с гайтани. Странджанската носия е изключително удобна за ежедневието, но и силно декоративна за празнични събития. Основните естествени материали са вълна (шаяк) и памук, а преобладава черният цвят, съчетан с червено, зелено и жълто при престилките и бродериите.
Женска Носии
Женската носия е типично сукманена, подобно на тази от Пиринска област, но в Странджа има специфики в цветовете и украсата. Тъмният странджански сукман е декориран с многоцветни тъкани връзки, гайтани или дантела. Предната престилка, наричана фуста или прегач, е многоцветна – обикновено съчетаваща бяло, зелено, червено и жълто, за да контрастира на тъмния сукман. Част от носията е и вълнен пояс – предимно яркочервен, бордо или оранжев. Често се срещат „пералки“ (бродирани опашки) на гърба на сукмана.
Мъжка Носии
Мъжката носия е класически пример за чернодрешно облекло, каквото е характерно за Родопската област. Състои се от бяла риза, често с бродерия, и къса черна горна дреха – елек или аба. (Абата е къса до пояса дреха, с тесни и дълги ръкави и ниска яка.) Черните, широки потури (наричани на места Шалвари или Чешири) от вълнен шаяк с увиснало дъно, са богато украсени с черен гайтан. Мъжете задължително носят черен вълнен калпак и връзват на кръста си червен вълнен пояс.
* Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително.
news@kolekcioner.bg
