Тракийското културно наследство, в най-обширната фолклорна област в България, е фокус на усилията в ЮНЕСКО за опазване на античната култура на Балканите. Освен антична култура – в региона през вековете са запазени и ясно изразени българските фолклорни традиции.
* Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително.
news@kolekcioner.bg
Тракийска фолклорна област е най-обширната в страната, като обхваща историко-географската област Тракия, която освен в България се намира и в Турция и Гърция. Най-вече заради различия в танцовия фолклор може да се обособят две подобласти – западнотракийска и източнотракийска.
Западна подобласт включва Пазарджишко и Пловдивско, а Източна подобласт – Старозагорско, Хасковско, Ямболско, Сливенско, и северната част на Бургаския регион.
Въпреки че географски се намира в Тракия, Странджанска област се определя като седма фолклорна област заради богатите си културни специфики.
Поради липса на ясно изразена граница на Тракийска фолклорна област с Родопска Фолклорна Област, често градовете Смолян, Кърджали и Чепеларе се отнасят и към двете области.
Признания от ЮНЕСКО
Тракийската фолклорна област е един от най-богатите културни райони в България, като тракийското културно-историческо наследство е силно представено в списъците на UNESCO – главно чрез паметници от древността, както и чрез общи нематериални традиции.
Тракийската гробница в Казанлък е първият български обект, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979г. Датираща от 4-ти в. пр.н.е., тя е световноизвестна с уникалните си стенописи, показващи погребален ритуал, съчетаващ елински стил с местни тракийски вярвания.
Традициите от Тракия (които се застъпват с тези в регионите на Странджа и Родопите) са част от общото нематериално културно наследство на България.
Нестинарство (включено 2009 г.): Макар и най-силно изразено в Странджа, то е част от древнотракийското наследство в региона (огън, култове, стъпване върху жарава).
[ Повече за Странджанска Фолклорна Област ]
Каба гайда и гайдарството (включено декември 2025 г.): Тази традиция е типична за Родопите и част от Тракия. Признанието, официално прието на 20-ата сесия на комитета в Делхи, удостоверява каба гайдата като ключова част от българската културна идентичност.
[ Повече за Родопска Фолклорна Област ]
Тракийска Носия
Народните носии в Тракийска област са разнородни в различните части на региона, но основно се срещат женската сукманена и саичена носия и мъжката чернодрешна носия.
Характерните за района на Розовата долина, женски народни носии са известни по цял свят със своите красиви шевици, които изобразяват рози и други цветя. (Благодарение на популярността на Розовото масло, често съпровождано в рекламни материали от моми в характерни народни носии, същите са лесно разпознаваеми по цял свят)
Женски Носии
Ризата при женската носия е обикновено памучна, с богата бродерия (шевица) по деколтето и ръкавите. Сукманът е предимно вълнен – черен, тъмносин или тъмночервен, често без ръкави. Престилката е тясна, с ярки цветове в украсата, геометрични и флорални мотиви и дантела по ръба.
Пафтите (коланни катарами) от този регион, както и в останалите от страната, са с красива детайлна изработка. Задължителна част от женската тракийска носия са украшенията на главата. Момите поставят на главите си кърпи; закичват се с цветя, венци, косичници с монети, както и мъниста.
Мъжки Носии
Мъжката носия е типично Чернодрешна, каквато се среща и в Родопите и в някои райони на Шоплука. Състои се от изчистена бяла риза и къс елек, основно зелен, черен или червен, украсен с пищни орнаменти. Потурите са вълнени, черни или тъмносини, пристегнати с червен или „винен” пояс препасан около кръста. На главите си, мъжете поставят традиционния калпак, на който често закичват рози и цветя, в съответствие с украшенията по главите на момите.
* Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително.
news@kolekcioner.bg
