Парфюмерията и фотографията споделят една и съща мисия – да уловят неуловимото и да запечатат момент, който иначе би изчезнал в пространството. Но как се „снима“ аромат и как се превеждат емоциите от стъкления флакон на езика на светлината и сенките?
Днес Ви представяме Георги Стратиев – парфюмен ценител и визуален артист, който притежава рядката дарба да изважда „душата“ на парфюмите в кадри, толкова съвършени, че често биват бъркани с изкуствен интелект. Очаква Ви един откровен разговор за страстта, родена по време на едно пътуване до Франция, за тръпката от неизвестното при покупките „на сляпо“, за перфекционизма в изкуството и за ароматите, които пишат личната ни история.
Парфюмерията е изкуство, което изчезва (изпарява се). Фотографията е изкуство, което запечатва момента. Чувстваш ли се като човек, който „консервира“ душата на парфюма в кадър?
Това се опитвам да направя. Да му извадя настроението на показ и се радвам че успявам. До скоро не знаех, но след като съм публикувал мои снимки из социалните мрежи, разбрах, че съм подтикнал разни ентусиасти да издирват за тест ароматите, които съм снимал. За мен това говори, че съм успял да им създам емоция.
Да снимаш парфюм е като да снимаш портрет на човек – трябва да му извадиш душата и да покажеш какво е той всъщност. Това не е лесно. Първо – не снимам освен ако не ме е ударила музата като гръм. Добрите идеи не се мислят, те идват изведнъж. След като имам някаква идея, доизбистрям как би изглеждало по-добре и какво може да опиша от аромата като усещане – за концепция или за някоя преобладаваща нотка в дадения аромат. Харесва ми да направя такъв кадър, че когато видиш снимката, моментално да те завладее любопитството за какво точно става въпрос.
Как се зароди страстта ти към парфюмите? Има ли конкретна случка или човек, който те е запалил/ променил възприятието ти за ароматите?
Страст по парфюмите имам още от 13-годишен. Първият ми по-сериозен парфюм, който ми е направил впечатление, беше 212 на Carolina Herrera. При едно пътуване до Франция далечната 2001 година, го пробвах и се влюбих в него. Донесох си го в България, дори няколко мои приятели си го купиха след това, когато се появи на родна земя.
Всички знаем израза „Апетитът идва с яденето“. Важи ли той и за парфюмното изкуство и има ли засищане?
Труден въпрос. Когато навлизаш в света на парфюмното изкуство, има толкова много интересни и непознати аромати, че се увличаш. С времето и вече с тренираното обоняние започваш да подбираш все повече и повече. Малко неща са ти толкова интересни, както в началото. В крайна сметка за нещо ново и различно винаги има апетит. Поне при мен е така.
Ти търсиш аромати, които дори не се внасят в България. Кой е най-големият риск, който си поемал при покупка „на сляпо“ на някое концептуално заглавие?
При покупката на сляпо ти виждаш само визията и евентуално знаеш концепцията на бранда и аромата. Оттам нататък какво е вътре и дали ще пасне на твоята кожа е риск. Някои хора знам, че пазаруват само на сляпо. Просто гонят тръпката от неизвестното, от това дали ще им хареса, някакъв вид хазарт е това. Имам 2 или 3 покупки на сляпо и то при жестоко проучване.
Имал ли си екстремна ситуация, за да се сдобиеш с определен флакон?
Екстремна чак – не. Вярно е че, за да се сдобиеш с нещо, особено рядко и ценно си е приключение и трябва да го дебнеш, но не съм се бил за парфюм все още, хаха.
Има ли фотогенични и нефотогенични парфюми? Как избираш кои парфюми да снимаш?
Г: В интерес на истината има фотогенични и нефотогенични бутилки – да. Това прави снимането им още по-интересно. Тук говорим все пак за стъкло предимно. Снимането на стъкло си е от най-трудните неща за мен като фотограф. Прозрачност, отблясъци, иска си време и нагласяне сантиметър по сантиметър. Има такива бутилки, които съм ги снимал за 1 минута и просто се получава. Други обаче съм ги снимал веднъж, после преснимам пак.
Ако в нишовата парфюмерия има фотореалистични парфюми, то твоите кадри са брутално аромареалистични (особено за запознатите). Как ти идва идеята за финалната режисура в кадъра?
Има различни ситуации. Понякога ти идва идея на момента, понякога иска много работа и сериозна режисура на кадъра, за да се получи. Определен фон, определена топлина на светлината, определен ъгъл на снимане. Проби винаги има и то не една или две, а поне 20.
Кой е ароматът в колекцията ти, който има най-странната и трудна за обяснение архитектура? И как успя да преведеш тази сложност на езика на фотографията?
Най-трудна форма и концепция, която съм снимал до момента, за мен беше на бранд, който представя бутилките във формата на човешко сърце. Тя беше не само трудна като извивки, но и самото фолио което е върху нея е златно и огледално. Това прави времето за снимане повече, както и времето за ретуш на кадъра повече. Гледам да изчистя снимката от нещата, които разсейват фокуса от важните детайли.
Перфекционизмът помага или пречи в изкуството?
Изкуството няма граница, някои хора умеят да превръщат дефектите в ефект. Да кажеш какво е ART и да говориш за перфекционизъм можеш единствено, гледайки през твоята призма. Другите около нас имат различни виждания за това какво е изкуство.
Няма да е пресилено, ако кажем, че кадрите ти са толкова перфектни, че често могат да се сбъркат с генерирани от изкуствен интелект.
Питали са ме няколко пъти с какъв AI ги правя. Първо се ядосвах, но след това разбрах, че си е комплимент. Явно се справям добре, щом изглеждат нереалистични. За жалост AI може да пресъздаде всичко вече… но засега ключовата дума е „пресъздаде”. Истинската креативност и идеите, които въздействат на душата, все още са човешки фактор.
Има ли конкретна парфюмна къща, за която би искал да снимаш – ако да, коя е тя и защо точно нея?
Любима парфюмна къща – ZOOLOGIST. Снимал съм няколко от моите аромати, които притежавам, и бих снимал и останалите. Харесва ми концепцията за животните и хабитатите им.
Концепции за серийни убийци (Spiritica), зодиакални знаци (Zodica Perfumery), различни географски места (Memo Paris, Les Destinations), аромати, вдъхновени от телесни течности (Orto Parisi – Seminalis), с аромат на кръв (Blood Concept) и т.н. – къде е границата между еротиката и отвращението?
Зависи какво търсиш като ефект от аромата. Някои хора искат да получават комплименти, други искат да „шокират“, трети искат просто да бъдат различни, четвърти искат да ухаят хубаво на себе си само. Има такива концептуални „парфюми“, които определено будят дискусии заради историята, от която са породени. Като теглим чертата, няма как един аромат да се хареса на всички, не е възможно.
Кога един парфюм е разход и кога инвестиция?
Аз съм на мнение, че един парфюм винаги е разход, но невинаги е инвестиция. Инвестиция в тази среда правят хората, които купуват спрени или много стари колекционерски парфюми, и знаят, и чакат да им дойде времето да бъдат потърсени отново. Има абсолютни класики, които никога няма да бъдат забравени и ще бъдат търсени, но за жалост вече не са на пазара. И тук спекулациите са много големи с цените вече. Да речем – парфюм, който е бил 20 евро преди 10 години, в момента в платформите като EBAY се продава по 400-500 евро.
Какъв съвет би дал на някого, който тепърва навлиза в света на ароматите?
Преди всичко да вярва повече на собствения си нос, отколкото на мнението на другите хора. Никога не можеш да имаш пълно доверие на чуждите носове. Отиваш и тестваш на кожа, иначе няма как да си напълно сигурен.
Кой е ароматът, който те пренася директно в детски спомен или на определено място във времето?
Dune на Dior. Майка ми го носеше в продължение на много години. Това е нейният парфюмен подпис. Винаги го свързвам с нея и с първите ми трепети по парфюмите. Класически аромат, който не може да бъде сбъркан или забравен.
Твоят парфюмен подпис? (или ако можеше да избереш само един парфюм завинаги, той би бил)
Това е най-мразеният въпрос на всеки парфюмен ентусиаст! Аз обожавам цялата си колекция и ми е адски трудно да преценя кой би бил подписа ми, НО нещо, което винаги ми е приятно да нося независимо от всичко, е DIOR HOMME INTENSE.
