В края на 90-те години, когато пазарът е залят от всякакви опити за 3D игри, студиото Insomniac Games прави нещо, което и до днес ме кара да се усмихвам. Пускат на пазара едно малко, лилаво драконче с доста нагло поведение, което буквално даде крила на геймърите. Да, става въпрос за Spyro.
Наскоро се замислих защо тези игра все още се търси толкова много по обяви, фейсбук групи и пазари, а модерният римейк Reignited Trilogy продаде над 11 милиони бройки. Отговорът всъщност е доста прост – Spyro е един от най-добрите и изпипани платформъри, правени някога, и времето изобщо не му личи.
Вижте, повечето игри по онова време (като например любимия на всички Crash Bandicoot) те вкарваха в един коридор, където просто трябваше да скачаш прецизно и да вървиш напред – праволинейна игра. При Spyro не е така. Тук механиката на прелитане във въздуха промени всичко. Представяте ли си какво е било усещането тогава – качваш се на най-високата кула в нивото, засилваш се и прелиташ над цялата карта, за да кацнеш на някой скрит перваз, където те чака поредната тайна? Било е направо освобождаващо. (Аз лично започнах да я играя доста по-късно от годината на премиерата, но това изобщо не намали кефа от играта) Контролите и управлението на персонажа са толкова интуитивни, че самото тичане и блъскане с рога носи чист кеф.
На мен лично ми е много интересно как са проектирани самите светове. В Spyro те не са просто фон. Всяко ниво си има своя физиономия – от зелените ливади на Artisans до вулканите и замъците нататък. И най-хубавото? Играта те кара да събираш скъпоценни камъни и да спасяваш дракони, превърнати в кристал, но това никога не досажда. Нивата са направени като перфектни пъзели, където всеки камък те води към следващото интересно място.
Има и още нещо, което прави атмосферата незабравима – музиката. Саундтракът е писан от Стюарт Коупланд (барабаниста на култовата група The Police) и има страхотно, леко бунтарско звучене, което пасва идеално на характера на дракончето. Самият Спайро не е някакъв захаросан и скучен герой – той си е малко наперен, пуска забавни лафове и има едно водно конче, Спаркс, което хем му събира камъните, хем ти показва колко кръв ти остава. Гениално и просто измислено.
Много пъти ми се е случвало да пусна стара игра от онова време и да си кажа: „Това не става за игрене в днешно време, заради ужасната камера“. Е, при Spyro такова нещо няма. Формулата на играта е толкова чиста, че когато направиха новата графика за PS4 и Xbox, те не пипнаха нищо по самия геймплей. Защото нямаше нужда.
Що се отнася до колекционерските вещи, извън самите игри, преди около месец се случи нещо нечувано! Абсолютно случайно, в някакво складово пространство бе намерена огромната, близо 4-метрова оригинална статуя на Spyro, която Sony поръчва специално за бруталното си изложение на „E 3″** през 2000 година, за да рекламира Spyro: Year of the Dragon. Става въпрос за наистина уникален „артефакт” – един единствен…
**В края на 90-те и началото на 2000-те нямаше как да видиш геймплей от очаквана игра с един клик в телефона. Чакахме с месеци списания (като родните PC Mania или Gamers’ Workshop), за да прочетем репортажите от Световното изложение „E 3“ и да разгледаме размазаните скрийншотове на игри, които ще излязат чак след година. Изложението беше единственият момент в годината, в който индустрията повдигаше завесата.
Оказва се, че бивш служител на компанията, натоварена с логистиката на Sony, просто не е имал сърце да изхвърли това произведение на изкуството. Човекът я прибрал, разглобил я на части и я скрил на сигурно място. Преди дни екип от луди фенове и историци на видеоигрите успя да я проследи, да я откупи и да я покаже на бял свят.
Въпреки че е прекарала над четвърт век в склад, пластмасата и боята са в изненадващо добро състояние, а крилата и опашката са си на мястото. Честно казано, за мен това е истинската магия на колекционерството.
Въпреки че никога няма да се добера до подобен артикул, поне имам скромна колекция от значително по-малки фигурки на Spyro от Happy Meal, Skylanders и други.
Та, ако някога се чудите какво ретро заглавие да си пуснете за уикенда или какво да потърсите за колекцията си – заложете на лилавото драконче. За мен винаги е супер забавно да се върна в тези светове и мисля, че всеки фен на нашето хоби би го оценил. Понякога не ти трябва огромен и страшен герой, за да направиш велика игра. Достатъчно е просто да имаш характер.
Нямам „комерсиални” страници, но ако посетите моите TikTok и Instagram профили, може да се забавлявате със смешните видеа, които правим; или с тези на спортна тематика.
