„От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длибоко нема.”
Буен темперамент, находчивост, маскарадни игри (кукери) и тригласно пеене – една малка част от нещата, с които тази фолклорна област се отличава.
*Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително!
news@kolekcioner.bg
Шопска фолклорна област, наричана също така Шоплук или Шоплък, понякога Шопско, обхваща северната част на Югозападна България – Софийско, Пернишко, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Самоковско и Кюстендилско. Мнозинството от населението се отнася към шопската етнографска група, която се простира и в рамките на днешна източна Сърбия и Северна Македония.
Макар да няма еднозначно доказан отговор на въпроса за произхода на думата „шоп“, има няколко популярни теории за това откъде се появява това название.
Според някои изследвания от началото на 20-ти век името „шопи” идва от тоягата, която местните скотовъдци използвали като основно оръдие на труда. Едно от названията за хубава дървена пръчка, висока колкото човек, е „сопа”. Според други произлиза от думата „соп” – кана, водопровод – която с времето се изменила в разговорната реч. Трети източници свързват произхода на „шоп” с името на племе, което се е заселило по тези земи преди столетия.
ЮНЕСКО и признанията към Шоплука
- През 2005г. тригласното пеене на „Бистришките баби“ е включено в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО под името „Бистришките баби: архаична полифония, танц и практики от региона на Шоплука“. Самодейната група певици на автентичен фолклор от Бистрица, район Панчарево, става известна по света много преди това признание.
- Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва”, който се провежда в Перник е включен в Представителния списък на UNESCO – „Intangible Cultural Heritage” – за нематериално културно наследство през 2015г. Признат е като „един от най-значимите живи културни феномени” в Европа.
Шопска Носия
Шопската носия е лека и удобна, което позволява и танците да бъдат бързи и пъргави. Характерни са сукманена женска носия, с типичен образ и белодрешна мъжка носия, но има райони от Шоплука, в които мъжката носия е черна.
Женски Носии
Женската носия изобилства от цветове и се състои от черен или син вълнен сукман с бял и червен гайтан. Украсите са съсредоточени в полите и пазвите, а ръкавите на памучната риза се разширяват надолу.
Освен естетичен характер, орнаментите по носията и забраждането имат за цел да представят и семейното положение на жената – от тях може да се разбере дали една жена е мома, годеница, женена или майка. Основни разновидности са:
- Самоковска носия
- Ихтиманска носия
- Кюстендилска сая
- Литак – Женска шопска носия
- Манофил – женска граовска носия
- Женска шопска носия (Софийска)
Мъжки Носии
За мъжката носия е характерна памучна бяла риза, дълга почти като туника, с богати бродерии около яката. Дълъг елек, често в черен или син цвят, който също допринася за отличаващият се облик на шопите. Поясът е задължителен, винаги стегнат около кръста – предимно вълнен, с черен или червен цвят, спрямо повода. Панталоните тип „беневреци” са по-тесни от тези в други етнографски области. Орнаментиката при тях е съсредоточена ниско долу в крачолите. Високият вълнен калпак е задължителен.
Основни разновидности са:
- Мъжка шопска носия (беневрек, риза, пояс, елек)
- Мъжки шопски костюм
- Граовска носия
*Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително!
news@kolekcioner.bg
