Мистиката на Родопите сама по себе си е уникална, но когато 100 каба гайди заручат на Роженските поляни, усещаш дълбоката връзка с природата и можеш да се пренесеш векове назад.
*Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително!
news@kolekcioner.bg
Родопска фолклорна област
Родопската фолклорна област преди е била приемана като част от Тракийската област, но се обособява в самостоятелна поради значителните си културни различия. Простира се на територията на Родопа планина и обхваща административните области Смолян и Кърджали. Известна като планината на Орфей, Родопа е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Родопската фолклорна област е уникален регион – с бавни, емоционални песни, каба гайда, разделни хора (мъжки и женски) с умерени движения и самобитни носии.
Национален фолклорен събор „Рожен“
Съборът е едно от най-мащабните събития, които представят българските традиции и обичаи в техния автентичен вид. Провежда се периодично (често през 3 до 4 години) на Роженските поляни в Родопите и привлича десетки хиляди посетители. По време на Националният събор, човек може да се докосне до народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии – цялостната традиционна народна култура, в съчетание с изложение на традиционния български поминък.
Предшественик на съвременния фестивал е местен събор, проведен за пръв път на 27 юли 1898 година по инициатива на отец Ангел Инджов-Комитата. (Ангел Инджов, известен като Комитата, е български духовник и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия. Под негово ръководство е построен параклисът на Рожен „Свети Пантелеймон“.)
100 каба гайди
Оркестър „100 каба гайди“ е създаден през 1961 г. в гр. Смолян, с главен организатор и диригент Апостол Кисьов, а след 1965 г. и с концерт-майстор Анастас Иванов (бай Тасо). Първата ярка изява на оркестъра е на откриването на народния събор–надпяване „Рожен-61“. От тогава датира традицията всички Роженски събори на народното творчество да бъдат откривани с изпълнения на 100-те каба гайди, превръщайки се в емблема на родопския фолклор. През годините е наброявал над 100 участници от Средните Родопи на възраст от 40 до 75 години, но през последните години участие взимат и деца-гайдари.
**бел. ред. – цитираме https://100kabagaidi.com/ – Оркестър „100 каба гайди“ набира средства за издаване на биографична книга на почетния ни ръководител – Анастас Иванов /Бай Тасо/. За повече информация: 0879 111138 – Тодор Тодоров
Родопската каба гайда
Емблематичен български народен духов инструмент от Родопите, отличаващ се с по-големия си размер, дълбок, мек и плътен звук. Тя е най-ниско звучащата гайда в света и се среща в четири основни строя – ре, ми, фа и сол, съответно и в ми бемол и фа диез. Правени са опити да бъде добавена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, но засега без успех.
Състои се от мях от естествена козя кожа, шестоъгълна извита гайдуница с 8 пръстови отвора, триставно ручило и духало.
Родопска Носия
Родопската носия е една от най-разпознаваемите в България. Битът на хората и студеният планински климат са причината облеклото да бъде на първо място практично, но това не означава че липсват орнаментики. Флоралните и геометрични мотиви украсяват и женската и мъжката носия. Преобладава вълнената тъкан, поради развитото в региона скотовъдство, а тъмните цветове са практични. Видовете носии главно се делят по подрегиони (Смолянски, Чепеларски, Девински) и по предназначение (всекидневни, овчарски).
Женски Носии
Сукманената носия – саята – е типична за родопчанките и се състои от риза, сукман, пояс, престилка. Сукманът се нарича още вълненик, тъй като е направен от вълнен плат, с преобладаващо бяло, червено, черно и тъмно зелено. Ризата първоначално е била ленена, а по-късно става памучна. Тя е с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени и с пъстри орнаменти. Типичната, добре позната престилка – на оранжеви, жълти и червени квадрати – съчетана със забрадката, на която има много накити оформят красивият, запомнящ се образ на родопчанката.
Мъжки Носии
Мъжката родопска носия е от типа чернодрешно облекло. Ризата е вълнена, туникообразна, бяла и с широки ръкави. Потурите са широки в горната си част, като постепенно се стесняват надолу, а около ходилата и глезените има бели навои, присвити с черни върви. Неразделна част е и връхна дреха – като копаран (дреха, къса до кръста, с дълги ръкави и не се закопчава) или джамадан (подобна на елек, обшита със сърма и черни гайтани). Често може да се носи и шал, намотан на врата или прехвърлен през рамо и калпак, наричан още гугла. Цветовете на пояса са в хармония с тези на женската престилка – от червен до оранжево – жълт.
*Тази статия е „интерактивна” – помогни ни да я доразвием, като изпратиш пояснителни текстове, разкази или истории, както и свои авторски снимки на народни носии, пафти, битови предмети, музикални инструменти и други от областта. При желание, приносът може да е анонимен. Благодарим предварително!
news@kolekcioner.bg
