Честно казано, аз съм фен и на новите игри, и на старите. Винаги ме е грабвало не просто името на някоя поредица, а самата история около дадена игра – как е правена, какво се е случило с нея и защо днес я търсим по битаци, търгове и обяви. Когато за пръв път научих, че историята за заровените игри в пустинята всъщност е истина, много се смях и затова реших да Ви споделя и на Вас тази направо абсурдна случка.
Става въпрос за играта „E.T.” за Atari 2600. Повечето от вас знаят, че тя се води една от най-лошите игри изобщо, направена набързо за някакви си пет седмици. Но самата легенда е по-интересна от геймплея. Години наред се е говорело, че Atari са се чудили какво да правят с милионите непродадени бройки и накрая просто са изпратили камионите в пустинята на Ню Мексико, изсипали са ги в една дупка и са ги заляли с бетон. Звучи като пълен абсурд, нали? И аз така си мислех – типичната градска легенда.
Обаче през 2014г. група хора решават да проверят дали това са празни приказки. Отиват на сметището в Аламогордо с багери и започват да копаят. И представяте ли си – под пръстта и стария боклук започнаха да излизат касети, кутии и всякакви чарколяци. Оказа се, че митът е чиста истина. Изровени са стотици бройки от „E.T.”, заедно с други заглавия на Atari, които просто са си лежали там десетилетия наред.
На мен лично ми е много интересно как едно такова „производствено недоразумение“ се превръща в нещо култово за колекциониране. Много пъти ми се е случвало дадена игра да ме грабне точно с това – със сюжета около нея, дори той да е извън самия екран. Виждал съм какви ли не редки неща, супер странни джойстици и редки екрани, но тези касети от пустинята са на съвсем друго ниво. Те не са просто пластмаса, а доказателство за едно време, в което индустрията едва не загина и напомняне, че дори гигантските компании допускат грешки.
Та, ако някога Ви се стори, че някоя история за стара игра звучи твърде лудо, за да е истина… помислете си пак. Понякога реалността е по-шантава от всеки сценарий. За мен беше супер забавно да разбера, че това не са били само геймърски измислици, а истинска част от историята на нашето хоби.
Нямам „комерсиални” страници, но ако посетите моите TikTok и Instagram профили, може да се забавлявате със смешните видеа, които правим; или с тези на спортна тематика.
