Днес индустрията на видеоигрите е глобален колос. С приходи, надхвърлящи 200 милиарда долара годишно, тя отдавна е задминала филмовата и музикалната индустрия взети заедно. От фотореалистични отворени светове до масивни мултиплейър вселени, съвременният гейминг е технологично чудо.
Но всяка империя има своето начало. Преди PlayStation, преди Xbox и дори преди легендарното Atari, е имало едно устройство, което е променило завинаги начина, по който взаимодействаме с екраните в хола си. (Днес – всяко устройство с екран)
Неговото име е Magnavox Odyssey – първата в света домашна конзола за видеоигри.
За да разберем истинското значение на Odyssey, трябва да се пренесем в началото на 70-те години на миналия век. Телевизорът вече се е утвърдил като централна част от модерния дом, но неговата роля е строго пасивна – кутия, от която семейството просто приема излъчваното съдържание.
Истинският баща на видеоигрите не е корпоративен мениджър, а гениален инженер на име Ралф Баер (Ralph Baer), който бил запленен от идеята да използва телевизора за нещо повече. Години наред той си представял бъдеще, в което хората биха могли да взаимодействат с телевизионните си екрани – за да играят игри – превръщайки телевизора от пасивна среда в интерактивен инструмент.
(Идеята, че обикновеният зрител може да контролира онова, което се движи на екрана, е звучала по-скоро като научна фантастика, отколкото като реална потребителска технология през 50-те и 60-те години)
Снимки: Public Domain
През 60-те години Баер работи за Sanders Associates – компания, занимаваща се предимно с отбранителна техника и военни договори. Въпреки сериозното естество на работата си, през 1966г. Баер започва тайно да разработва проект, който по-късно става известен като „The Brown Box“ (Кафявата кутия).
Две години по-късно, този кафяв дървен прототип на първата игрална система вече е функционален и може да възпроизвежда семпли игри – като тенис на маса и стрелба по мишени.
(Да! Първата Magnavox Odyssey, пусната през 1972г. на пазара, наистина има игра със стрелба! Тя включва аксесоар – светлинно оръжие – наречен пушка „Shooting Gallery“ и е първата светлинна пушка за видеоигра, пускана някога за домашна конзола. Пушката е била пластмасова „помпа”, проектирана за Odyssey от Nintendo, базирана на Нинтендо играчката „Beam Gun” от 1970г.)
Въпреки че, прототипът реално работи и е свръх революционно изобретиение, Sanders Associates – в която Ралф Баер работи – е военна, отбранителна компания, а не производител на играчки, затова Баер започва търсене на партньор за масово производство.
Тук на сцената излиза Magnavox – основана през 1917г., компанията вече има богата история като пионер в електрониката (изобретявайки първия движещ се високоговорител). Ръководството на Magnavox вижда потенциала в странната дървена кутия на Баер. През 1971г. те лицензират технологията, преработват дизайна в елегантна, футуристична за времето си бяла пластмасова кутия и през септември 1972г. Magnavox Odyssey официално излиза на пазара.
Снимки: Фейсбук
Magnavox Odyssey е устройство, което съвременните геймъри трудно биха разпознали като конзола.
Тя няма микропроцесор, няма RAM памет и не може да генерира нито звук, нито цвят. Вътрешността ѝ се състои от диоди, транзистори и кондензатори, които създават прости бели квадратчета на черен фон.
За да компенсира графичните ограничения, Odyssey е била истински хибрид между видео и настолна игра. В кутията, освен самата конзола и двата правоъгълни контролера (с по три въртящи се копчета), са били включени:
Пластмасови шаблони (overlays): Полупрозрачни цветни филми, които играчите са залепяли директно върху екрана на телевизора чрез статично електричество. Те са създавали илюзията за цветно игрище (например тенис корт, рулетка или ски писта).
Физически аксесоари: Тъй като конзолата не е можела да отчита резултата автоматично, игрите са идвали с хартиени пари, зарове, карти и чипове за следене на точките и правилата.
Снимки: Фейсбук
При пускането си на пазара конзолата струва $100 (еквивалент на над $700 днес). До спирането ѝ от производство през 1975 г., Magnavox Odyssey реализира над 350 000 продадени бройки.
Макар това да е сериозен резултат за напълно непозната технология, продажбите са били спънати от сериозна маркетингова грешка. Magnavox рекламира конзолата ексклузивно в своите оторизирани магазини. Това създава масовото, но погрешно впечатление сред потребителите, че Odyssey работи само на телевизори с марката Magnavox, което отблъсква огромен брой потенциални купувачи.
Снимки: Фейсбук
Истинският триумф на Magnavox Odyssey не се измерва в директни продажби, а във влиянието, което оказва върху пазара. През май 1972г., преди официалния старт на конзолата, Magnavox организира демонстрация в Калифорния. В публиката присъства млад предприемач на име Нолан Бушнел. Той вижда играта на тенис на Odyssey и е толкова вдъхновен, че малко по-късно основава Atari и създава аркадния хит Pong.
Това води до първото голямо съдебно дело в историята на видеоигрите, при което Magnavox осъжда Atari (и редица други компании впоследствие) за нарушаване на патентите на Ралф Баер. Magnavox печели над 100 милиона долара от съдебни споразумения през годините – много повече, отколкото от продажбите на самата конзола.
Снимки: Фейсбук
Magnavox Odyssey е технологичният еквивалент на първия полет на братя Райт – примитивен, кратък, но абсолютно революционен. Тя доказа, че хората имат желание да си взаимодействат с технологиите по нов, забавен начин.
Всяка модерна игра, от най-малката независима разработка, до най-скъпите заглавия, които доминират пазара и генерират милиарди – дължи съществуването си на визията на Ралф Баер и на тази бяла кутия, която през 1972г. промени телевизията завинаги.
