Днес се навършват 150 години от Априлското Въстание.
Малко хора в днешно време си даваме сметка какво е коствало на революционерите да постигнат целта си и Европа да си даде сметка, че на картата все още има България. Още по-непонятен за много хора факт е, че голяма част от битките са се водели не от дистанция – а лице в лице, със саби.
Днес имаме възможността да Ви представим оръжейния експерт Виолин Калчев, с когото ще говорим за новата му книга „Ковани за Свободата: Априлските саби от Първи революционен окръг”.
Г-н Калчев, изминават точно 150 години от Априлското въстание – 150 години, в които живеем в свободна държава, благодарение на онзи героичен акт. Какво е усещането да държите в ръцете си оръжие, което е било част от този съдбоносен момент за България?
Единственото, което аз лично съм усещал – защото смея да твърдя, че може би съм човека държал по-голямата част от тези саби, които се намират в музеите – усещането е много интересно. Изпитвам изключително уважение към хората, които с такива примитивни оръжия, решили и съзнателно са се изправили срещу една от най- добре въоражените армии в Европа по това време. Възхищавам се на духът на тези хора и на цялата отдаденост, която са имали в това категорично крайно решение – живота, свобода или смърт.
Книгата „Ковани за свободата“ се радва на огромен интерес по време на обиколките Ви из страната. Какво забелязвате в погледите на хората, когато застанат очи в очи с тези автентични саби – това просто любопитство към метала ли е, или търсене на връзка с корените?
И двете… В момента, в който се докоснах до тези оръжия и започнаха да стават сериозно количество в различните музеи – става въпрос за десетки образци, останали и стигнали до нас, съхранявани в историческите музеи от страната – започна вътрешното вълнение.
Това мое вълнения и тези мои емоции ги наблюдавам и сред посетителите на изложбата, особено когато имат възможността да се докоснат до тези оръжия. Тъй като при някои от представянията си позволих да ги покажа наживо – извън витрините – така че и при хората, включително и от телевизионни студия, емоцията е много, много силна. Въпреки че аз се старая да пиша и да ги изследвам без патос, но няма начин… Осъзнавайки какво се крие зад този артефакт реално, да не почувстваш вълнението и емоцията на духа на времето.
Днес живеем в свят на „безопасни“ конфликти – дронове, дистанция, бутони и виртуална реалност. Вашата книга ни връща 150 години назад, където мъжеството е имало лице и име. Какво ни казват тези саби за разликата между днешната война и онази, в която всеки удар е бил личен и очи в очи?
Нека си припомним, че още в епохата на създаването на лъка – неговото използване сред доблестните воини е било недопустимо. И лъконосците в голяма част, дори в средновековни армии – като английската например – това не са били лордове или барони, а са били обикновени селски хора. Да, те са били много уважавани, но не са били от благородническо потекло. Наистина моментът на изправянето лице в лице, използването и премерването на силите с някаква форма на достойно, справедливо оръжие, а не използване на оръжие от разстояние – дълго време е било символ за лично достойство.
А в контекста на Априлското Въстание, поради невъзможността масово да бъдат въоръжени възстанниците със съвременни модели оръжия – игрено оръжие, патронно оръжие. Въстаниците използват пушките на своите дядовци, прадядовци – кремакликите – и резултата е ясен. Валят дъждове, намокря се барута и голяма част от хората не могат да дадат и един изстрел. Принудени са наистина да ворят бойните действия в ръкопашни схватки, лице в лице със саби. Неслучайно, постоянно се говори и в спомените на всички очевидци и свидетели на събитията за сеч, за ръкопашни боеве. Рядко се споменават, огнестрелни битки – те са в началото – гръмнали един-два пъти и след това всичко е лице в лице – със сабите и с ятаганите.
Огромната част от тези оръжия са изковани тайно, под погледа на поробителя, в занаятчийски работилници, превърнати в бастиони на революцията. Каква е цената на това „тайно коване“ и какво разкрива то за характера на българина от онова време?
Българинът винаги е бил изключително прагматичен занаятчия – това са хора, много стабилни, представляващи по онова време т.н. съвременна средна класа. Те са стълбовете на обществото по селища, в различните райони и региони и носят традиционните достойнства на това общество и го пазят. Тези хора са членове на еснафите – професионалните организации на занаятчиите, при които има много строги правила какво и как се прави. Например, забранено е да се произвежда ножарска стока в Габрово без наличието на стомана в него. Тази строгост на правилата предопределя в голяма степен и вътрешното разбиране и отношение на тези хора към заобикалящия си свят.
Тази стабилност във времето дава стабилността и на техните семейства, на обществото около тях, но един такъв революционен акт – бунтовнически по своята същност – като коването на саби и организирането на революция, няма начина да не предизвиква у тях предпазливост. Тази предпазливост се изразява в скритото работене, но най-вече в липсата на каквито и да е маркировки за изработка. Казваме предпазливост, защото хората са били наясно от предходни такива събития – какво се случва с бунтовните срещу Империята. Те са гонени, търсени, издирвани и жестоко наказвани – както физически, жрез жестоки убийства и преследване на техни роднини.
В този смисъл те са искали да запазят, ако е възможно и доколкото се може, своите семейства. Те са осъзнати – ясно знаят какво правят, но въпреки всичко има тази умереност. Няма го анархистичния порив да разрушаваш, просто за да разрушиш – борят за свободата си. Възможността сами да се управляват и да участват в управлението.
Изследователската работа зад книгата е титанична – стотици снимки, документи, проследяване на произхода на всеки един експонат. Имаше ли артефакт, който Ви „разказа“ история, която не сте очаквали?
Да, между другото – има един артефакт, който много ме изненада и историята на личността, която стои зад него. Това е история на майстор ковач от Бяла Черква – Анчо Радилов Душков, с прякор Княза. Той е един от шестимата ковачи, които са работили оръжие за въстанието – ясно документиран, потомствен майстор ковач, но сравнително беден преди въстанието. Има негови снимки с оръжие, което най-вероятно е част от изложбата, но е много трудно да се докаже именно поради липсата на маркировки. Неговата лична история не е чак толкова достойна, защото след освободителното движение, обикаля и разграбва съседни турски села. Възгордява се и затова съселяните му подигравателно го наричат Княза. През 1878 година, местната вече българска администрация, заедно със съселяните му, го карат да върне всичко, което е награбил и той го прави.
Изключително достойното поведение на обществото в Бяла Черква, което го е принудило да изправи неправдата, няма да махне от неговото име петното завинаги. Но сабята му е в изложбата, защото тази сабя е достойна само по себе си. Тя е била на участник в Априлското Въстание, който гордо и смело ще е борил срещу поробителя. Един интересен артефакт, който сам по себе си вълнува – защото е добре направен, добре изработен, знаем какво се е случило – а зад името, в същия момент имаме едно петно. Има и други изключителни оръжия, но това ми направи впечатление чисто като куриозна ситуация, нещо различно от цялата другата история, която стои зад тези оръжия.
На финала: „Ковани за Свободата“ не е просто учебник по история или каталог на оръжия?
Нека да кажем така: големият принос на тази книга е в две неща, в две позиции.
Първата е, че вътре в края на книгата са събрани имената на всички – с кратки резюмирани и документирани истории, до които аз съм успял да стигна през последните 10-ти години изследователската дейност – майстори, които са работили хладно оръжие за Въстанието в Първи революционен окръг.
И може би по-интересното е – и за всички изследователи, и за колегите от музеи – че могат да я ползват като каталог за идентификация. Разпределението им по групи: произведено в Село Мусина, произведено в Бела Черква, произведено в Габрово, произведено в Троян, произведено в Новосел. За мен това беше основната идея, с която подходих. Да успея с анализ и дисекция на всеки материал, да се опитам да ги разпределя по район и региони, независимо в кой музей битуват в момента. И се получават интересни неща.
Книгата „Ковани за Свободата: Априлските саби от Първи революционен окръг” на оръжейния експерт Виолин Калчев можете да намерите в следните градове:
– Варна – Книжарница ПИБУКС;
– София – частно лице;
– Велико Търново – частно лице;
– Пловдив – частно лице;
– Плевен – частно лице;
– Разград – частно лице;
– Габрово – Регионален Исторически Музей;
