През 1894 г. се случва нещо почти невероятно за младата българска литература. Един роман, написан на език, който почти никой в Западна Европа не познава, излиза първо като самостоятелна книга в Лондон. И чак след това — в София.
Бързам да направя едно много важно уточнение, за да бъдем исторически достоверни. Романът „Под игото“ излиза за първи път на български като публикация в три части в първите издания на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, като първият брой е от 1889 година. Това е доста често срещана практика за представяне на книги по онова време.
Издаването на цяла книга е струвало скъпо — печат, хартия, разпространение. Списанията вече имали публика и печатна база, затова авторите често публикували произведенията си на части. Велики книги като „Братя Карамазови“, „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“ също срещат първите си читатели по този начин. Представете си го дори като маркетингов трик — чакаш и тръпнеш в очакване на следващия брой и не знаеш какво ще се случи в книгата.
След това кратко отклонение можем да се върнем към същината на тази статия. Факт е, че като самостоятелна книга първото издание на „Под игото“ е на английски език под заглавието „Under the Yoke: A Romance of Bulgarian Liberty“, публикувано в Лондон през 1894 година от едно от най-известните издателства в страната по това време — William Heinemann. Едва след това излиза първото българско книжно издание.
Причината за забавянето на българското книжно издание е свързана основно с подготовката на богатите илюстрации, които тогава са били трудоемки за изработка. За част от тях са използвани фотографии на актьори от Народния театър. Художниците първо организирали сцени с костюми и декори, актьорите „изигравали“ моменти от романа, след което сцените били снимани с фотоапарат. После художниците рисували илюстрациите по тези снимки. Английското издание няма никакви илюстрации.
Как „Под игото“ стига до Англия?
Феноменално е как преди повече от 130 години, без интернет, социални мрежи, телевизия и модерна техника, роман от Източна Европа успява да бъде издаден толкова бързо в Англия.
Зад този проект стоят две ключови фигури — Уилям Морфил, британски журналист, дипломат и професор по славянски езици в Оксфорд, и Уилям Гладстоун, който запознава британската публика с „българските ужаси“ и османските репресии през 1876 година.
Морфил попада на романа вероятно чрез български интелектуалци и дипломатически среди в София и решава, че книгата може да заинтересува английската публика като исторически роман за борбата срещу Османската империя и като екзотичен балкански сюжет, непознат за читателите на острова.
Преводът не стига директно от Вазов до издателя. Първо романът е преведен на английски от Морфил, след което е редактиран сериозно за британския пазар. Някои пасажи са съкращавани или стилово изглаждани, за да звучат по-близо до викторианската английска проза. Изданието предизвиква огромен интерес и се преиздава многократно.
Първото английско издание на „Under the Yoke“, публикувано от William Heinemann, е типичен викториански роман — основният акцент е върху текста, превода и литературното представяне пред британската публика. Някои по-късни английски издания имат декоративни елементи и ограничени илюстрации, но не и богатия иконографски цикъл на българското първо издание.
Иван Вазов е бил много доволен, че „Под игото“ излиза на английски и получава международен успех — това е огромно признание не само за него, но и за младата българска литература изобщо. Въпреки това той е имал и резерви към превода, което е напълно оправдано, тъй като отлично е разбирал, че голяма част от „българското“ в романа трудно може да бъде предадено.
Народният език, хуморът, турцизмите, особеностите на персонажите и цялостната възрожденска атмосфера са елементи, които един английски превод трудно може да пресъздаде успешно. Вазов неведнъж споменава в писма и разговори, че чужденец трудно би усетил напълно духа на българския текст.
Особено чувствителен е бил към това, че преводите „изглаждат“ езика му. Вазов обича богатата, цветна и често нарочно разговорна реч. Английският превод я прави по-литературна и по-изчистена.
Въпреки това успехът в Англия изключително много го радва. За Вазов това е доказателство, че българската история и литература могат да бъдат интересни на Европа. В края на XIX век това има и силно символично значение — България току-що е излязла от Османската империя и все още се стреми към културно признание.
Има дори свидетелства, че Вазов е бил впечатлен от добрия прием в британската преса повече, отколкото от чисто литературните детайли на превода. За един писател от малък и почти неизвестен език самият факт, че лондонско издателство публикува романа му, е изключително събитие.
Давам пример с началото на книгата в двете издания. Снимки ще намерите по-надолу в статията.
Българското издание
Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който, като лястовичка, пееше ден и нощ, и между високите бухлати чимшири, що се тъмнееха край зида, зима и лято зелени.
Английското издание
On a delightful evening in May, Chorbaji Marko, bareheaded, and in dressing-gown and slippers, was sitting at supper with his family in the courtyard. As usual, the table was laid at the foot of the vines; on one side flowed the clear, cold brooklet, which sang night and day like a swallow as it rippled past.
Само от този пример можем да разберем колко трудно е да бъде предадена същността на оригиналния текст. Дори в наши дни всеки превод, дори направен от опитен професионалист, крие риск от невъзможност за пълно пресъздаване на оригиналната мисъл.
Например при Бойчо Огнянов Вазов често смесва героичното с нещо много човешко и почти битово.
В българския оригинал описанията му редуват:
- революционна романтика;
- физическа умора;
- подозрителност;
- нервност;
- суровост.
Той е харизматичен, но не е перфектен герой.
В английския превод тези нюанси често стават по-романтични и благородни. Места, в които Вазов подчертава дивостта или суровата енергия на героя, са преведени с думи като:
- “noble”;
- “firm”;
- “calm”;
- “dignified”.
Така Огнянов започва да прилича повече на типичен революционен герой и част от човешкото в образа се губи.
Двете книги — два различни триумфа
Английското издание прави „Под игото“ международен роман.
Българското го превръща в национална светиня.
В Лондон романът е четен като вълнуваща история за далечен народ.
В България е четен почти като собствена памет.
И може би точно в това е магията на книгата.
Една и съща история успява да бъде европейски роман и едновременно с това — най-българската книга, писана някога.
Колекционерска информация
Макар и напълно непрофесионално и фактологически неиздържано, винаги съм казвал, че „Под игото“ има три първи издания:
- Изданието в три части в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1889–1890);
- Изданието на английски език на William Heinemann (1894);
- Изданието на български език на Т. Ф. Чипев (1894).
И трите издания са редки и много търсени от българските колекционери. Всяко има своите особености, силни и слаби страни, както и детайли, за които трябва да внимавате при евентуална покупка.
Изданието в три части в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1889–1890)
Това е първият досег на българската публика с романа. Трудно се намира пълен комплект — най-често се появяват отделни броеве, като, разбира се, първият том е най-рядък и най-скъп.
Ако пък имате щастието да намерите пълен комплект, най-вероятно книгите ще бъдат с различни подвързии, тъй като отделните томове не са издавани едновременно и са подвързвани поотделно. Това важи и за много други стари книги и поредици.
Истинско щастие е да се намери пълна колекция с автентични подвързии от периода на издаване, които да са и еднакви.
Към днешна дата пълен комплект може да се намери за около 2000 евро според бърза справка в интернет.
Изданието на български език на Т. Ф. Чипев (1894)
Това е първото самостоятелно издание на „Под игото“ на български език. Определено издателството се е постарало много с този роман.
Красива титулна страница, впечатляващ шрифт на заглавието и цели 25 илюстрации от художници като Мърквичка, Антон Митов, Обербауер и Пиотровски.
Именно с илюстрациите може да имате „проблем“, тъй като доста често част от тях липсват. Преглеждайте внимателно всяка страница — това е универсален съвет при покупка на стари книги.
„Под игото“ от 1894 година на български е значително по-достъпно от предишното издание. Към момента цената му е около 800 евро.
Изданието на английски език на William Heinemann (1894)
Написах вече доста конкретика за тази книга, но ако трябва да обобщя — това е стегнато и семпло издание, което набляга на директността и минимализма.
Макар да не изпъква с външни особености спрямо предходните две издания от този списък, английското издание е най-рядкото и най-скъпото, защото малко бройки са стигнали до България, а още по-малко от тях са оцелели.
Вариантите при тази книга са два — чакаш неопределено време да се появи на пазара и се надяваш сумата да не е твърде солена, или хващаш първия самолет за Лондон и се молиш да удариш джакпота за 5–10 паунда на някой битак.
Ако обичаш спорта, колекционерството и тръпката от неизвестното – абонирай се и стани част от YouTube канала Simeon collects , където ще намериш Всичко около хобито – без излишни сложни думи, но със забавни предизвикателства и експерименти.
