Положително няма човек, който поне веднъж през живота си да не си е задавал въпроси от рода на – „Какво ме очаква в близко бъдеще? Ще срещна ли сродната си душа? Кога ще я срещна? Финансите? Работата?“ и други, и други.
И почти съм сигурна, че всеки намира начин да потърси отговорите на подобни въпроси. Някой с фанатична последователност слушат дневният си хороскоп по радиото в колата, всяка сутрин докато пътуват за работа. Други се обръщат към специалисти, за да им изготвят личен хороскоп и т.н. Не бива да забравяме гледането на кафе, разчитане линиите на ръцете и много други методи познати на човечеството. И тук е време да споменем и картите.
Гадаенето на карти е много стар метод за „предсказване“ на бъдещето. Не мога да кажа точно кога и как е възникнала тази практика, но със сигурност се корени далеч в миналото. Всички данни сочат, че картите първо са били замислени като вид салонна игра за забавление във висшите кръгове и едва по- късно са започнали да се използват като инструмент за гадаене на бъдещето. И защо е така ли?
Защото хората, държейки картите в ръцете си постепенно са започнали да откриват огромната символика, която се крие във всяко едно изображение, всяка една „картинка“ и защото въпросите – „Какво, Кога, Защо“ винаги са актуални в съзнанието на човек. Истината ли? Истината е, че всеки един от нас притежава уникалната способност да „навигира“ по пътя наречен Живот! Просто имаме нужда от т.н. „патерици“, за да може да заработи интуицията ни.
Какво имам пред вид – Ако някой ви каже – „Ей, внимавай, не ходи там, ще паднеш!“ – може и да не му обърнете внимание. Но, ако този някой държи в ръцете си колода карти – О, да! Гледаха ми на карти и вече зная какво да правя! Но това не е „тарологът“! Това сте Вие. Това е собственият Ви Висш Аз, който неизменно ви направлява през приключението наречено „живот“. Яко, а? А на мен това ми е познато. Тук е мястото да спомена, че моята баба беше абсолютен „специалист“ в гледането на боб, карти и всякакви други инструменти за предсказване на бъдещето. И го предсказваше! Ето снимка на нейните карти.
Когато осмислих всичко това, когато осъзнах собствената си интуиция, тогава, точно ми се случи нещо, което почти не мога да обясня, а именно – събудих се една сутрин и първата ми мисъл беше – „Трябва да се науча да гледам на Таро.“ Следващото – „О, моля ти се, още не си пила кафе!“ Но постепенно това ме обсеби, така да кажа. Това просто ми стана фикс идея. И се започна едно купуване на карти Таро, книги, които обясняват магията на Таро и тълкуването му, и всичко свързано с тях. Книги по приложна психология, книги, които могат по някакъв начин да обяснят съществуването ни като вид, изобщо, или като понятие. По този начин освен че се научих наистина да използвам интуицията си, за да мога да отговарям на въпросите на хората, които започнаха да ме търсят, започнах да си колекционирам колоди от карти Таро.
„Работа със сянката“ е много талантливо написана книга, пълна с упражнения за самопомощ и много реалистичен поглед върху „тук и сега“, написана от Георги Костов. Тази книга я препрочетох два пъти, за отрицателно време и ме разклати, меко казано.
Обратно на колекцията от колоди. Да, не са старинни, не са колекционерски като порцелановите артикули, но са начало на една колекция, която смятам да допълвам с времето. И кой знае – може пък след време да имат и колекционерска стойност!
Ваша Порцеланозависима,
Илиана Христова
