„То… Българско…“ някой като каже, все едно като обида го изрича. А погледнеш ги бабините съдинки и се сещаш за липовия чай през студените зими. Сещаш се за напечените домати от слънцето в градината, дето ти се пълни устата, още баба докато ги реже. Сещаш се за голяяяямата тава вита баница, начупена на неправилни парчета и метната в тая ми ти елипса с незабравки по края. Сещаш се за хората, които се събираха неделя на обед около масата – 15, 20 души рода. Не на последно място се сещаш за боя, къде си ял, защото си счупил любимата бабина чашка.
Снимки: Диана Петрова
Ех, дебел бил порцелана, ама черни точки имал, ама декорите му…. Нищо не може така да ми стопли душата – както когато се огледам във всяка чинийка и сякаш виждам и чувам баба да ни вика на масата!
И носейки тази носталгия по детството започнах да обръщам огромно внимание на порцелановите съдове от времето, когато все още се произвеждаха и в България.
Попаднах в групи, където се предлагат стари порцеланови съдове и там, между колекционерските изделия, се показваха и Български. Малко скромно, по-рядко се купуват, по-евтинки, но миришат на детство!
Така постепенно започнах да научавам кои са били заводите, където са се произвеждали. И започнах да купувам! Хора! Неистово, ненормално започнах да купувам Български порцеланови изделия. Купувайки всичко, което ми харесва – започнах да се интересувам от историята на предметите. Какво имам предвид?
Снимки: Диана Петрова
Предлагат по групите някакви си панички. И аз купувам! Но в един момент забелязвам, че има разлики в декора на едното и на другото. Всичко е българско, но един и същи декор произведен от две фабрики има разлика. /и излезе, че дори различни фабрики са повтаряли един и същи декор, когато е много търсен/
Това беше момента, когато започнах да търся информация, история и дори хора – които са работили във фабриките за порцелан едно време – да ми разказват своите реални спомени. /Има още такива хора/
Постепенно разбрах, че Фабрика „Китка“ в Нови Пазар е създадена от предприемача Атанас Петров, който е имал тухларна, или керемидарница, но душата му е търсила красота и изящество. Говори се, че както стоял на поляната, където била тухларната, казал: „Ето от тия калища и бодили ще направя букет!“
Снимки: Диана Петрова
И този, велик, Атанас Петров направил всичко възможно да осъществи мечтата си, през 1933г.
Поканил майстори от Европа – защото знанията за процеса по производство на порцелан не били на една търсачка разстояние, както днес. Положил основите на нова кръгла пещ за фини изделия от керамика. Наел много, за времето си, местни хора и им осигурил сигурна, добра работа. Разширил производството успешно и към домакинска стъклария. Но не е само това! Напротив!
Докато проучвам историята на фабриката – видях документи в които е описано как точно, този велик българин е решил, че ще наеме и около 60 еврейски семейства, които са били разселени от големите градове, в периода 1943-1944г. Осигурил им достойна работа, заплащане, жилища, че и в някакъв момент решил, че трябва да им осигури и кухня, която да отговаря на техните вярвания. И всичко било добре, докато не дошли едни други времена. А именно национализацията, или каквото там… се е случило.
И предприятието станало Държавно Индустриално предприятие „Георги Димитров“.
Повече от 40 години е бил най-големият комбинат за порцелан и стъкло на Балканският полуостров.
Но за мен, това „предприятие“ всъщност е Фабрика „Китка“ на Атанас Петров – такава, каквато той и хората са я създали от нулата, преди повече от 100 години!
Ваша Порцеланозависима,
@Илиана Христова
