На днешната дата, 3ти май, през 2002г. Европа официално се запозна с една от най-харизматичните конзоли в историята – Nintendo GameCube. Докато светът беше зает с гигантите на Sony и Microsoft, „Кубчето“ намери своя път към сърцата на играчите със своя нестандартен дизайн, легендарен контролер и малки дискове с голямо съдържание.
Днес ни връщаме назад към ерата на 128-битовите мечти с един човек, за когото GameCube не е просто пластмаса и схеми, а страст, започнала от един шуменски битак и прераснала в сериозна колекция. Разговаряме с Николай Александров за „златните рибки“ в гейминга, защо Mario Kart Double Dash е по-добра от терапия и как се гради Retro Gaming общност в България?
Връщайки се към 3 май 2002 г., когато GameCube дебютира официално в Европа, помниш ли къде те намираме в този момент и какъв беше първият ти истински досег с това лилаво или черно „бижу“?
Твърде вероятно съм бил някъде около абитуриентските вълнения тогава и изобщо съм нямал представа, че съществува такава конзола. Хаха. Аз наистина израснах с игри, като може би от около 6 годишна въраст киснех по залите с аркади и гледах как батковците играят. Разбира се на тази възраст нямах много финансови възможности да играя и дори и ако се случеше такъв момент, неминуемо следваше познатото : „Малък, тва ниво е много трудно…дай да ти го мина“. Иначе, първият ми досег с GameCube беше на битака в Шумен, когато невярващо видях и купих (за 50 лв) пълен комплект сребристо кубе с джойстик и един диск в него (по-късно ще издам кой е той).
Като фен на ретро игрите, си играл на десетки конзоли, но защо точно Кубчето ти стана на сърце и реши да му посветиш толкова много време и място вкъщи?
Много интересен въпрос. GameCube според мен се намира в периода на прехода от 8-битова графика към такава, която ти дава много повече възможности и изживяване, и не бива да забравяме, че това е първата дискова конзола на Нинтендо, с която те целят да завземат световния пазар. Уви, XBox и Playstation 2 смазват тези очаквания, което не отнема от чара на GameCube. Симпатична квадратна конзола, адски удобен джойстик, най-новаторското и това, което отличава конзолата – мини двд дисковете, ексклузиви, които се харесват на малки и големи…има много плюсове, за това да избера точно нея. Сега е моментът и да издам кой диск беше в сребристото кубе от битака… Mario Kart Double Dash. Една от най-добрите игри за Nintendo GameCube, която се хареса дори и на жена ми. Бях адски впечатлен и се зарибих много да играя. Тогава си казах : „Щом тази е толкова добра, дали пък няма и други?“
Много хора казват, че джойстикът на GameCube е най-удобното нещо, правено някога. Ти на същото мнение ли си и коя игра според теб изстисква максимума от този легендарен контролер?
Абсолютно съм съгласен, че този джойстик е брилянтно проектиран и самото разположение на бутоните е адски изпипано. Личи си, че са се постарали в този аспект. Трудно е да се прецени, коя точно игра би изтискала максимума от джойстика. Ако приемем, че това означава използване на колкото се може повече бутони, бих казал Mario Kart Double Dash или Mario Party.
Не винаги най-скъпата вещ е най-ценната за един колекционер. Кои елементи от колекцията ти са в персоналния топ 3?
Прав си. Тук питаш, кое е най – ценно за мен, а не, кое е най-скъпо. Бих казал на първо място е гореспоменатата сребриста конзола, с която не бих се разделил по никакъв начин, защото с нея започна всичко. На второ място е Baten Kaitos Eternal Wings And Lost Ocean. Адски ценна за мен игра, която мога да играя пак и пак. Препоръчвам на всеки един фен на RPG жанра да я пробва. На трето място може би ще комбинирам ценно със скъпо. Говоря за любима моя игра (която всъщност за първи път играх на Playstation), а именно Resident Evil Code Veronica X. Ценна е за мен, понеже беше първият ми Resident Evil за GameCube. Скъпа е, защото е NTSC (Американска) версия, която в момента достига до около 250€.
Ти си сред хората, които движат Retro Gaming общността във Facebook. Как ти се вижда ситуацията в България – станахме ли повече феновете на Nintendo и как се промени „ловът“ на игри при нас през годините?
Не бих казал, че съм от тези, които движат ретро общността. Преди години създадох една от най-големите групи в България за ретро конзоли във Facebook, но нищо нямаше да е същото без хората, с които се запознах през годините и хората, които помагат за развитието на тази група. Стараем се да налагаме ясни правила и да бъдем повече, които споделяме любовта си към ретро игрите. Относно феновете на Нинтендо, не мисля, че са станали повече. Защо? Ами подрастващите предпочитат повече Playstation, понеже разполага с много повече възможности.
Нинтендо е по-различна конзола, което в никакъв случай не означава непривлекателна. Ловът на игри е такава необятна тема, че може да се напишат няколко тома за нея… На първо място е много важно едно – Защо търсиш или купуваш дадена игра? Ще я играеш ли, ще отиде в колекцията ти ли или просто ще я препродадеш? Докато до преди 5 години да речем, имаше за всички, сега е просто едно голямо блато, в което чакаме да излезе някоя „златна рибка“ ако мога така да се изразя. Най-нормалното нещо е всеки да иска да даде колкото се може по-малко пари за дадена игра, но вече и това стана почти невъзможно. Много хора, които нямат нищо общо с гейминга, взеха да купуват и да дебнат. Отделно от всичко това, в момента, има един „надут балон“ на цените, който за съжаление не виждам как ще се спука скоро.
Колекционирането често е приключение. Сподели ни някоя истински странна история – например как си пътувал до другия край на страната за някоя игра или как си намерил „съкровище“ на неочаквано място?
Няма странни истории, или поне не такива, които да са наистина „УаУ“.
В колекционирането, всичко е въпрос на много упорито разглеждане, било то в сайтове, социални мрежи или на битака. Повечето ми „удари“ са били или на битака или в сайтове и социалните мрежи.
Все пак ще споделя няколко от тях. На битака в Шумен купих един рядък за нашите ширини, джойстик за GameCube, който се води Emerald и обикновено се среща в регион Азия. В сайт за продажби бях купил огромен ЛОТ от около 60 игри за GameBoy за 60 лв, а в ЛОТ-а имаше 6 оригинални Покемона на английски език. Друг случай беше пак в сайт за продажби, от където поръчах цяло калъфче с дискове за GameCube за 20 лв. Интересното беше, че на снимките, които беше публикувал продавачът имаше игри като Tiger Woods Golf, Beach Spikers, Bomberman Generation и още една-две не чак толкова популярни игри. Каква беше изненадата ми, след като взех калъфчето и открих,че освен тези има и Smash Bros Melee, Zelda Windwaker и комичният момент, в който видях,че има един диск на който пишеше Freeloader и бях готов да го хвърля в кофата, понеже не беше игра. Нещо тогава ме накара все пак да проверя за какво иде реч и се оказа, че това е диск, който ти позволява да играеш американски и японски игри на европейска конзола. Историите са много, но вече стават все по-малко и по-малко.
Като гледаш днешните мощни конзоли и 4K графики, какво е онова нещо от ерата на GameCube, което според теб се загуби в модерния гейминг?
Нестандартното. Модерните игри предлагат изживяване, напълно съвместимо с реалността. Те залагат на повече свобода, а съвременният геймър иска точно това. При GameCube ти си в една определена рамка и се водиш според нея…това ти дава несигурност и контрола не е в твоите ръце. Имаш повече мисъл и по-малко ресурс, докато сега е обратното.
За финал – какво би казал на някой, който тепърва открива магията на ретро игрите? Има ли рецепта за това как се прави толкова сериозна колекция в България?
Ще кажа само, че всичко изисква :
1. Време
2. Финанси
3. Любов и внимание
Представете си, че това е все едно да срещнеш подходящият човек и искаш да споделиш живота си с него. Същото е. Ако не спазвате някое от тези правила, то Вие не сте колекционер.
