Термини като „едностайни компютри“, „шпиндели“ и „управляващи модули“ днес звучат като романтичен полъх от зората на технологиите, но през 70-те години те са върха на прогреса.
През 1979г. в Института по изчислителна техника в София е извършена истинска революция в това отношение – разработена е сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 броя ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 мб. Тя е предназначена за работа в състава на ,,едностайни“ компютри от Единната система на Източния блок ЕС РЯД-2. Състои се от управляващи устройства (УУ – т.е. контролер) и управляващи модули (УМ).
Принципът е следният: към управляващото устройство могат да бъдат включени до 4 управляващи модула, а към всеки от тях — до 4 запаметяващи устройства (самите хард дискове). Контролерът УУМД ЕС 5567 и управляващият модул УМ ЕС 5667 управляват 100/200 мб хард дискови устройства, като така осигуряват външна памет с голям обем и минимално време за достъп. Това е т.н. ,,дискова подсистема 100—200 мб“. Накратко казано, тя включва управляващо устройство ЕС 5567, управляващ модул ЕС 5567 и запаметяващи устройства ЕС 5067. По характеристиките си те се изравняват с модели на тогавашните водещи чуждестранни производители.
Трябва да отбележим също така, е при включване към подсистемата на максимален брой запаметяващи устройства — 16 — се осигурява външна памет на магнитни дискове с обем 6400 мб (32 шпиндела х 200 мб), което значи 6,4 GB. Минахме вече в гигабайти и така е по-лесно да си ги представим!
Ако темата Ви е интересна, посетете Sandacite.bg , където ще намерите статия за предшествениците на тези 200 мегабайтови хард дискове, а именно – Първите български хард дискове.
